Финала на учебната година отбелязахме с пътуване до гр. Пирот, Сърбия за поредна среща с г- жа Мария Чирич, директор на Средньa стручна школa и колеги в изпълнение на дейности за социално приобщаване и развитие на комуникативни умения в рамките на проект на Мемориалната библиотека „Олга Ленгиел“ – Ню Йорк. Реализацията на пътуването се осъществи със средства от великденската благотворителна изложба-базар в Народното събрание.
Програмата ни продължи с разглеждане на средновековната крепост Момчилов град и разказа на Лана за съдбата на пиротските евреи до мемориалната плоча в тяхна памет.
Горещата част на деня ни завари в музея на Понишавието, разположен в традиционна балканска къща на близо 200 години, принадлежала на пиротския търговец Христо Йованович, известен като Мали Риста, заради дребния си ръст. Заради планираните размери на къщата Мали Риста се е нуждаел от специално разрешение от турските власти/знайно е, че раята не може да вдига големи и красиви къщи/. Обещал в нея да могат да отсядат и османските пътници, спиращи в града. Интериорът на къщата е богат, включва предмети, които са част от колекциите от килими, грънчарски изделия, народни носии, мебели, някои с типично ориенталски стил, принадлежали на семейството. Впечатли ни ниската маса с трикраки столчета и един по-висок, на който сядал най-възрастният мъж на семейството, около него се подреждали другите мъже по старшинство, жените след тях, в близост до огнището, а децата се хранели отделно.
Дълги рафтове с многобройни глинени съдове за храна, вода, зехтин, светена вода и негледжосани стомни от светла глина за акустика, специално задържат вниманието ни…
Собата за прием Мали Риста наредил да направят с нисък таван, та който от управниците влиза, да навежда глава. Съвместен проект за орнаментиката на килимите представя образци и на традиционните чипровски килими.
Заредихме енергия с пиротски рощил и след свободното време за разходка отпътувахме за Суковския манастир „Успение Богородично“, издигнат в сегашния си вид за едва две години – от 1857 до 1859г. Стенописите са дело на двама зографи от самоковската школа. Светло пространство с насищащо синьо, изрисувано с библейски сцени и светци, с впечатляваща акустика и мир…
Градината и стопанството се поддържат старателно от монасите и допълват с красотата си това благодатно място.
Като бъдещи техници от Професионалната гимназия по транспорт „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Сливница, учениците ни не допускат никое ретро возило да остане незабелязано!
